Али спуснал кошницата, а Зураик сложил кесията в нея. Така шмекерът Али се докопал до златото, упоил детето и събудил жената. Веднага след това се спуснал от същото място, от което бил дошъл, навън на улицата и побягнал към казармата, влязъл при своите другари и им показал кесията, та и детето на Зураик. Другарите му го похвалили, а той ги почерпил със сладките и те си хапнали от тях. А на Шуман Али рекъл:
— Това момченце е синът на Зураик, скрий го при тебе!
Шуман взел детето и го скрил, докарал едно агне, заклал го и го дал на управителя; управителят опекъл цялото агне, увил го в един покров и го проснал като мъртвец.
През това време Зураик стоял пред вратата на дома си; почакал, почакал и заблъскал с все сили.
Тогава жена му извикала:
— Донесе ли кесията?
А той й отвърнал:
— Не я ли изтегли с кошницата, която ми спусна?
Тогава тя извикала:
— Никаква кошница не съм ти спускала, никаква кесия не съм виждала и нищо не съм получавала.
— Кълна се в аллаха — рекъл Зураик, — тоя шмекер ме е изпреварил и пак ми взе кесията.
После той се разтърсил из къщи, видял, че сладките са задигнати и че сина му го няма. Извикал:
— Горко ни, детето го няма!
А жена му се заудряла по гърдите и завикала:
— И ти, и аз отиваме при везира! Никой друг не е убил сина ми освен тоя подъл измамник, който ти е скроил всички хитрини, и всичко това стана само заради тебе!
Зураик казал:
— Аз сам ще го пипна.
И Зураик си вързал кърпата на мира на врата, отишъл в казармата на Ахмед ед-Данаф и почукал на вратата. След като управителят му отворил, той влязъл при стражите. Тогава Шуман го попитал:
— Какво те води при нас?
Зураик отвърнал:
— Застъпете се за мене пред Али Каиреца да ми върне детето! Оставям му кесията със златото.
Шуман възкликнал:
— Нека аллах те възнагради, о, Али! Защо не си ми казал, че това е твоят син?
— Какво се случи с него? — попитал Зураик, а Шуман отговорил:
— Дадохме му да хапне грозде, детето се задави от едно зърно и умря. Ето го лежи там.
Зураик извикал:
— Горко ми, моето дете! Какво ще кажа сега на майка му? — После той открил покрова и видял, че вътре има загърнато печено агне, и рекъл: — Ти се шегуваш с мен, Али!
Тогава му донесли детето, а Ахмед ед-Данаф рекъл:
— Ти беше закачил кесията нависоко и беше казал: който е хитър, нека я вземе и ако се намери такъв хитрец — нека я запази за себе си. Сега кесията се пада вече на Али Каиреца.
— Подарявам му я — отвърнал Зураик, а Али Зайбак ел-Мисри казал:
— Вземи я заради племенницата си Зайнаб!
И когато Зураик рекъл:
— Вземам я! — момците извикали:
— Ние искаме ти да дадеш Зайнаб за жена на Али Каиреца!
Зураик обаче възразил:
— Аз нямам власт над нея и това може да се постигне само чрез добро!
После той си взел детето и кесията, а Шуман го попитал:
— Приемаш ли сватовството с нас?
Той отвърнал:
— Приемам да я сватосам за онзи, който може да заплати зестрата за нея.
— И каква е тая зестра? — попитал Хасан, а Зураик отвърнал:
— Тя се е заклела, че никой друг няма да почива на гърдите й освен онзи, който й донесе дрехите на Камар, дъщерята на Азра Евреина, а също така и короната, колана и златните й пантофки.
Тогава Али извикал:
— Ако не й донеса тази вечер дрехите, няма да имам повече право да се сватосам за нея!
Зураик обаче рекъл:
— О, Али, ти ще си намериш смъртта, ако се опиташ да изиграеш някаква хитрост на Камар.
— Че защо пък? — попитал Али, а другарите му разказали:
— Азра Евреина е много хитър и зъл магьосник, защото духовете са негови слуги; той си е построил дворец пред вратите на града със стени от златни и от сребърни тухли. Дворецът му става видим за хората само докато Азра е вътре; излезе ли той, дворецът става невидим. Той има една дъщеря на име Камар; донесъл й роклята от някаква съкровищница. Той слага роклята върху едно златно блюдо, отваря прозорците на двореца си и вика навън: „Къде са хитреците на Египет, шмекерите от Ирак, майстор-шегаджиите от персийската страна? Успее ли някой да вземе тази рокля, тя ще бъде негова“. Всички другари се опитваха да я вземат, но никой не успя да я открадне и Азра превръща всички в маймуни и магарета.
Въпреки това Али рекъл: